Плевене на зелени площи

Премахването на плевелите е една от важните дейности, която трябва да се извършва при поддръжка на зелени площи. Плевенето в градините е от често срещаните градинарски услуги, което е важно за предпазване на растенията от вредни за тях плевелни растения, които спират или затрудняват тяхното развитие.

Плевелните растения притежават висока екологична пластичност. Те се развиват успешно на всякакъв тип почви, леко понасят неблагоприятните климатични условия, лесно се разпространяват и имат висока вегетативна и семенна продуктивност.

Живият плет представлява редица от един или няколко вида растения, чиято цел е да осигури уют и уединение във Вашия двор или градина.

Растения за оформяне на жив плет

В зависимост от това какъв е желаният от Вас ефект и с каква сезонност искате, можете да изберете измежду голям на брой и вид храсти и дървета, различаващи се по размери, листна маса, цъфтеж и устойчивост, например:

Това е една операция, която е абсолютно необходима за поддържането на тревната площ без неравности. С валирането корените се разпределят равномерно в повърхностния почвен пласт и тревата не се надига на туфи.

Необходимо е тази операция да се извършва поне веднъж месечно върху влажна почва, но суха трева с валяк, теглото на който е над 100 кг. Валякът за валиране представлява херметично затворен метален цилиндър, който се пълни с вода или пясък, за да натежи.

Вертикулирането е извличането на мъртвата и суха трева от основата на зеления килим. С течение на времето, в следствие на честото косене и естествения отпад върху почвата, се образува тънък филм от изсъхнала трева.

Аерирането представлява дълбоко пробождане на почвата с цел да се подобри дренажа и нейният естествен въздухообмен. Извършва се при силно уплътнени или често натоварвани терени.

Вертикулиранто и аерирането се извършват два пъти годишно.

При косенето се регулира височината на тревостоя. По този начин се осигурява по-голям достъп на светлина и въздух до възела на братене и до приземните части на тревите, при което се стимулира издънкообразуването и се увеличава количеството на листната маса.

Интензивно поддържаните тревостои не бива да се оставят по-високи от 5-8 см. При по-голяма височина растенията етиолират, стъблата са с по-слабо развита механична тъкан. Това води до понижаване устойчивостта към абиотичен и биотичен стрес.